Жоржета Пехливанова: „Историята ще ме оправдае!“ Фидел Кастро
„ Историята ще ме оправдае! “ Фидел Кастро
Жоржета Пехливанова
Военната интервенция или войната на украинска земя, проточила се цяла година, отдалечава мирното решение на близкия до Европа боен спор и дипломатическата развръзка сред воюващите Русия и Украйна.
Прокарва се през тази година една разграничителна линия в света, от една страна Съединени американски щати, НАТО, Европейски Съюз под името „ ЗАПАД “ и последователи и от другата - останалия свят.
Западът, към който се числи и България, застава зад Киев и против Москва, за да се окаже помощ на Украйна с всички политически и военни средства и благоприятни условия, пробвайки се да срутен престижа и стопанската система на Русия.
Надпреварата във въоръжаването като че ли размени конкуренцията в мирните начинания, които бяха съществена цел на Организация на обединените нации и на страните след Втората Световна война и най-много след Студената война.
Европейският съюз не е този, в който влязохме през 2007г., организация на мир и съдействие. Днес тя наподобява на военна организация, купува и продава големи количества оръжие, снаряди, муниции, вместо залегналата в нейната Харта политика, която остана единствено за визитка.
Повратен миг е за Европейски Съюз, който е основан като кротичък план, а в този момент всъщност навлиза в оръжейния бизнес за първи път в историята си. За да покрива, както даренията-оръжие, по този начин и новите оръжейни покупки, Европейски Съюз реши да употребява финансиране даже от Европейския фонд за подкрепяне на мира, който не попада под възбраната за финансиране на военни действия от Европейски Съюз.
Лошото водичество на Тройката - Шарл Мишел, Фон дер Лайен и Жозеп Борел промени стила и задачите на този кротичък план - Европейски съюз, за който работиха генерации европейски водачи и кариерни дипломати.
„ Западът изпраща все по-мощни оръжейни системи в Украйна, с цел да продължи военните дейности против Русия, и по тази причина Третата международна война към този момент не е " някакво литературно пресилване ".
Сега това е действителна заплаха ", акцентира преди дни унгарският министър председател Виктор Орбан. И Китай се произнесе “ЕС към този момент не е онази организация, бореща се за мир и съдействие, за " елиминиране на бариерите, които ни разделят ".
Западът услужливо не помни заплетените конфликтни връзки сред Русия и Украйна преди и след 2014г. и акцентира единствено датата 24 февруари 2022г., когато Русия сподели: “До тук! ”
Да, голямата бяла мечка десетилетия седеше на ледника и огромни и дребни животни я нараняваха с удари под кръста, дърпаха я, дразнеха я, обиждаха я, с цел да потъне... Но тя ръмжеше, сърдеше се, гърчеше се, бранеше се, стенеше безшумно, само че стоеше непоклатима като сфинкс. Но внезапно изрева, раздвижи се, изправи се величествена, сподели кървавите си рани, облиза ги и се гмурна в Ледовития океан - нека водата-лековита ги превърже, с цел да излезе още веднъж мощна за идващ пердах...
Западът позволява политическа неточност – настройвайки с разрешени и непозволени средства международната общност против Русия, громейки построявания в продължение на десетилетия престиж на международната сцена като една от петте велики сили и непрекъснатите членки на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, труженик за международния мир.
Изстъпление. В желанието да накърни имиджа на Русия Западът стигна до буйство. Международният углавен съд в Хага издаде на 17 март 2023г. заповед за арест на съветския президент Владимир Путин, “обвинен по хипотеза за нелегално депортиране на украински деца от окупираните зони на Украйна към Руската федерация… ”, без да се зачита имунитета му на държавен глава по всички интернационалните закони, заобикаляйки политизация, двойни стандарти и пристрастност.
Още повече, че Международният углавен съд в Хага НЕ Е Международният съд на Организация на обединените нации. Международният съд на Организация на обединените нации е основан 1945 година след края на Втората международна война, а Международният углавен съд в Хага е основан 2002г. и не е приет от огромните страни Съединени американски щати, Китай, Русия (трите велики сили, непрекъснати членки на Съвета за сигурност) и няма правна мощ над тях по никакъв метод и форма.
Международният углавен съд НЕ Е измежду органите на Организация на обединените нации, нито попада в Устава на Организация на обединените нации, за разлика от Международния съд на Организация на обединените нации, който е орган на Организация на обединените нации и е част от Устава на Организация на обединените нации. Международните наказателни трибунали за някогашна Югославия и Руанда бяха основани посредством Резолюции на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. А Международните военни трибунали - Нюрнберг и Токио бяха утвърдени от петте велики страни и доказани от Организация на обединените нации. Към март 2023 година МНС има 123 държави-членки.
От тях 33 са от Африка, 19 от Азиатско-тихоокеанския район, 18 от Източна Европа, 28 от Латинска Америка и Карибите, 25 от Западна Европа и Северна Америка. България подписва Римския статут на 11 февруари 1999 година и подава инструмента си за ратификацията му на 11 април 2002 година
Мярката по отношение на Русия приказва за ниско равнище на познаване на интернационалното право и статута на държавните глави, ръководители на държавни управления и техните членове на кабинета, както и на дипломатите и дипломатически задачи, които се употребяват с дипломатически имунитет.
Руската нация се е записала в международната история със своята богата психика и достойнство - в литературата с велики писатели, поети и драматурзи, в киноизкуството и театъра с неповторими актьори, режисьори, сценаристи, в музиката с гениални композитори и виртуозни реализатори...
Хуманизмът, облечен в правосъдни и религиозни правила като че ли се е сраснал в руснака и той се отнася към детето като към божи наследник. Та тъкмо по тази улика или параграф Хагският съд реши да издаде историческа заповед за арест на съветския първи общественик? От България само някогашният цар Симеон II, някогашен министър председател Симеон Сакскобургготски се произнесе почтено за заповедта на МНС за арест на Путин: „ Откровено казано, намирам, че е следващата ненужна стъпка. Безпрецедентно. Мисля, че ненужно се нагнетява още повече атмосферата. Винаги би трябвало да се мисли за казус... от време на време се взимат ограничения, които може би звучат добре, само че по-късно може да имат и други последствия ".
А българският президент Румен Радев, на журналистически въпрос на брифинг след края на Европейския съвет отговори изплъзвайки се по търгашки.: " Отношенията сега сред страните членки и Руската федерация не са такива, че да допускат посещаване на президента, тъй че въпросът е неправилен ". За разлика от премиера на Унгария Виктор Орбан, който сподели, че Унгария няма да го арестува даже хипотетично, макар че е страна по Римския статут.
Защо 3000 испански деца емигрират за Съветския съюз?
Без да върша прилика, само че Испания помни и до през днешния ден, че по време на тежката Гражданската война 1937-1939г. 3000 испански деца, множеството малолетни сираци, отпътуват с кораби и влакови композиции за Съветския съюз, с цел да се спасят от бомбардировките, от глада и от гибелта.
“Гражданската война не е война, а болест. Врагът е вътре. Това е съвсем като да се бориш със самия себе си. ” написа Антоан дьо Сент-Екзюпери, интербригадист в Испанската революция. “Да си испанец е най-трудното нещо на този свят “, счита писателят Хосе Бергамин, професор в Университета в Саламанка и участник в Гражданската война като доброволец.
Сравнително добре познавам тази тежка страница на Испания, също така срещнах през дипломатическата си работа в Испания доста участници в Гражданската война, тези същите републиканци – политици и интелектуалци със смъртни присъди от Франко, които след гибелта на каудильото се сплотиха да изградят една нова демократична Испания. Прелистила съм с тяхна помощ доста архиви и книги...
Изгнанието през 1939г. е най-голямото от всички в Испания от началото на Средновековието по политически и религиозни претекстове - половин милион испанци напущат Франкистка Испания. Разбира се доста от тях се връщат през годините. Евакуираните испански деца за Съветския съюз отпътуват и с учители, медицински личен състав, обслужващ спомагателен личен състав.
Русия е декларирала, че разполага с нужните условия с цел да посрещне децата – домове, сиропиталища, интернати за даровити деца, интернати за проучване на непознати езици, военни учебни заведения - Соворовско, Нахимовско, пионерски и средношколски лагери за отдих като “Артек ”... Децата главно отпътуват, с цел да получат обучение, възползвайки се от положителните връзки сред Сталин и Втората испанска република. По време на Гражданската война в Испания „ децата на улицата “ оказват помощ на доброволците-интербригадисти.
По-големите момчета -юноши стават помощници към отрядите на водачи и моряци към бойните самолети и кораби в Барцелона, Билбао, Сан Себастиан и други пристанища. Страданията на тези деца във войната не могат да се изтрият...
В борбата за Мадрид хипотетичното количество бомби, които са хвърлени над столицата единствено за един ден, 4 декември, от самолетите “Юнкерс 52 ” са 36 тона. Чилийският поет-интербригадист Пабло Неруда, написва френетичния стих: “Елате и вижте кръвта по улиците, елате и вижте кръвта по улиците, елате и вижте кръвта по улиците!!! ”. На републиканския фронт е и писателят Ърнест Хемингуей дружно с американската репортерка Марта Гелхорн, по-късно негова брачна половинка, известна с репортажа “Между Хемингуей и войната ”.
Някои мои другари в Мадрид са били измежду тези невръстни дребни деца, отпътували за Москва през Гражданската война. Д-р Маноло Арсе, който като малко дете помагал на интербригадистите на бойното поле, само че пада бомба и остава без крайници. 7-годишният Маноло отпътува за Москва с транспортен съд от Барселона, получава крайници и обучение, приключва медицина, работи като доктор 20 години в Москва и се завръща в Мадрид. Малката Мария сирак, която отпътува със същия транспортен съд, става негова брачна половинка.
Тя приключва Московския държавен университет „ М.В.Ломоносов “, прави докторат по съветска и испанска литература и след завръщането си в Испания като професор преподава в Мадридския Автономен университет и дълги години е формалният държавен преводач на най-високо равнище. С групата на Долорес Ибарури, Ла Пасионария,1977г. след 40 години заточение, се връща и майката на Валтер и Кармен, отпътувала в детската група 1937г. за Москва. Тя работи като инженер в Сочи, където е имала семейство, само че се завръща в Мадрид с двете си деца – Валтер-лекар и Кармен-филолог, мои другари и до през днешния ден.
Защо 1500 деца-баски отпътуват за Москва?
Адът Герника. “Имаше Герника… през днешния ден е единствено жарава и пепел… “ Така обобщи обстановката очевидецът Телесфоро Монсон, консултант в Губернаторството на Страната на баските, след ужасната бомбардировка, която Герника претърпява от фашисткия легион “Кондор ”: “Германските и италиански бомбардировачи единствено за часове изравниха 75% от селището. Беше понеделник, пазарен ден и в четири и половина след обяд централната камбана на църквата в Герника предизвести хората за първите бомбардировки, с цел да се скрият или да изоставен града. Германците за първи път използваха композиция от възпламенителни бомби от 50 кг и експлозиви от 250 кг,, които унищожиха напълно водоснабдяването и попречиха да употребяваме вода за гасене на пожарите, избухнали след бомбите... Ужасът беше неизразим.
Разрушенията, стенещи ранени, телата на убитите и пожарите бяха по този начин впечатляващи, че бомбардировката трансформира Герника в знак на битката против фашизма - 1.645 мъртви и 889 ранени. Няма различен по-красноречив образец, който да приказва по какъв начин нацистка Германия употребява Гражданската война като лаборатория за експериментиране на оръжията и тактиките си, които разрешиха на Луфтвафе, на немската авиация да изравнят Европа през Втората международна война. Малко след офанзивите на легиона “Кондор “ над Герника, четири аграрни общини бяха покосени от най-мощните бомби на самолетите “Щука ”. И „ Герника “ на Пикасо остава вечно в съзнанието на света. /откъс от книгата ми „ Дипломацията от вътрешната страна “, 2023г./
“Баск, сражавал се за Сталин ” /„ За Сталину, за Родину “/
Под това заглавие испанският вестник „ Ел Мундо “, 29/06/2014г. разказва живота на детето-баск на име Луис от групата испански деца, отпътували за Съюз на съветските социалистически републики, който към този момент е на 90 години и самичък споделя своята орис след бягството си от Испания в края на Испанската революция 1939г.
„ Луис на неговите към този момент 90 години споделя на чист испански, само че с прочут източен акцент: през 1937г. това малко 9-годишно дете баск от Билбао, живущ на улица Сан Франциско, останал сам без родители, му дали един афиш с номер и го качили на кораба за Съветския съюз. Заедно с 3000 испански деца, които са тръгнали в заточение по време на Гражданската война за комунистическа Русия, тогава Съветски съюз, другарска страна на Втората испанска Република…
Тази седмица той се завърнал в къщи, с цел да види сестра си в баското населено място Сопелана, да поговори с другари за своята заинтригуваща история на живота си, която включва медали-отличия за негово присъединяване като доста млад боец в редиците на Червената войска, която „ съкруши нацистка Германия “, прибавя Луис... Дошъл е в Страната на баските, с цел да помоли поддръжка за Испанския център в Москва, който се поддържа и до през днешния ден от Баското държавно управление. Луис и други още 1500 баски деца са се качили на английския транспортен съд SS Habana през лятото преди 77 години, спирайки през Франция и от там с различен транспортен съд та до Съюз на съветските социалистически републики.
Така са отпътували на групи 3000 испански деца за Русия сред 1937-1939г., множеството от които в следствие са се завърнали или в Испания след Франко или в Латинска Америка, Франция, Италия... “
„ Днес в Москва сме останали единствено 120-150 души ”. Този баски деец споделя по какъв начин са били настанени след идването в Русия в детски интернати. Той е дошъл в Саратов на съвсем 900 км. от Москва. „ На самата река Волга. Тази река я знаеш, нали? ”, пита ме Луис. „ Там в цялостна разгара на Втората международна война, в която Съюз на съветските социалистически републики се биеше против Хитлер, бяха мобилизирани също доста испански младежи по-големи от мен в редовете на Червената войска, главно в редиците на пехотата. “ Луис не е влизал в пердах с врага. Определили са го за музикант, “биех тъпан, бях барабанчик ”, усмихва се. Но негови са петте му медали, които е получил за смелост от армията, стигнала до Берлин...След Втората международна война като музикант е обиколил доста съветски театри и има две дъщери с испански семейства, само че с съветски имена – Анна и Валентина. А от 1982г. работил в заводите “Москвич ” до 2002г.. Днес посвещава своето време да споделя за достойното отношение към испанските деца-емигранти в Москва, които към този момент са много възрастни като него... “
Според Украйна „ 150000 украински деца малолетни, са били депортирани в Руската федерация. От тях единствено 300 са върнати назад от Москва... “ Защитниците на човешките права в Русия изискват по закон от украинските управляващи указател, по който да бъдат издирени “изгубените ” украински деца в Русия. По последна информация на Киев „ изгубените “ украински деца понижиха до 6000, несъмнено ще стигнат даже под броя на испанските...
Нека напомня пиесата на съветския публицист Сергей Михалков /1913-2009/, “Я хочу домой ”,1948г. и по-късно неговия филм “У них есть Родина ”.
А филмът-шедьовър " Съдбата на индивида " и неповторимата сцена с великия Сергей Бондарчук и детето-сирак Ваня: " Ванюшка, а ты знаешь, кто я такой? Я твой отец… " се е запечатил вечно в съзнанието на всеки, който го е гледал.
А Втората международна война и милионите сираци руски деца, отвлечени от Третия Райх, които в никакъв случай не се завръщат, Русия не е не запомнила и в никакъв случай няма да не помни.
И най-после считам, че ще се повторят думите на Фидел Касро: „ Съдете ме! Това няма значение – историята ще ме оправдае! “
